Винаги ми е давал сили да продължа.  Никога не ме е предавал. Знаейки, че той няма да се предаде и аз не го правех и така 10 години продължавах да дълбая битието си дума по дума с много усилия, много труд и саможертви. Да, имаше инфарктни моменти, когато не съм искала дори и да си помисля, че бъдеще съществува някъде там в далечината, но той ми показваше пътя на силния характер и непреклонния дух.

Така аз се научих да се боря и изградих един свой собствен манталитет, манталитетът на шампион, на победител. Животът ми поднасяше прекалено много изпитания, но неговата помощ ми помогна да ги преодолея с лека ръка, знаейки, че това не е най – лошото нещо, което може да ми се случи и че ако се предам пред тази спънка, може би, никога няма да извървя пълноценно жизнения си път и това, за което съм родена.

И така вече 10 – та година. Градя стената на живота си тухла по тухла, те може да падат, но аз ги взимам и започвам отново да ги редя, защото знам, че той би направил същото. Влагам цялата си страст, желание и упоритост във всичките си начинания, независимо дали си заслужава или не. Знам, че нищо не идва даром, знам, че най – важното е да вярваш в себе си. Той ме научи да горя нон – стоп. Където е той, там има надежда. Трудът ти ще бъде възнаграден рано или късно.

Не го търсих, той сам ме намери. Съдбата ни събра, всичко беше предопределено.

Никога няма да забравя Коледата, в която получих бялото яке на Ливърпул за подарък.

Минаха 10 години, ще минат още доста по 10, но това няма да промени страстта и желанието ми, защото се научих да вярвам и да се боря. Научих се да чувствам. Научих се на съпричастност. Научих се на ценности. Научих се на борба, постоянна борба. Научих се да обичам силно и безусловно!

Все още ли мислиш, че е само футболен клуб? А Джерард е просто капитана му?

Р.К.